На „Сент Дьони“ „лалетата“ могат да разцъфнат

След исторически уикенд с драми на „Камп Ноу“, „Сан Сиро“ , „Олимпико“ и „Кройф Арена“ се телепортираме в един различен футболен свят. Десет дни на двубои с национални отбори при които всичко е коренно различно от клубния футбол. В едно изречение мачовете на националните отбори отдавна не са това, което бяха преди 30 или дори 20 години. Сега са просто отметка в протокола. 

Но няколко от първите и вторите срещи в груповата фаза за европейско първенство са с ореола на големи мачове, заради успехите на отборите. В четвъртък например играят Италия и Англия. Но моя голям мач е в петък на стадион „Сан Дьони“ в Париж. Играят финалистът от последното световно първенство Франция и четвъртфиналистът Нидерландия. И двата тима победени и отстранени от пътя към купата от бъдещия шампион Аржентина. Освен всичко друго Франция има две европейски титли, а Нидерландия една. И ясно че съперниците тръгват от позицията на фаворити за първите две места, но пък и няма да бъде съвсем разходка, защото в групата им са Ирландия и Гърция. В подобни епични сблъсъци задължително се търси предистория. В по-далечното минало Франция и тогава Холандия рядко са срещали шпаги в силните си периоди. Но в последните няколко години изиграха четири двубоя, които могат да са някаква отправна точка. В тях „петлите“ записаха три успеха, а „лалетата“ само една победа. Но колкото и да изглежда парадоксално резултата е 1 на 1. Франция победи два пъти Нидерландия в квалификациите за световното в Русия и това костваше класирането на „оранжевите“ там. А година по-късно Нидерландия спря „петлите“ към финалния кръг за Купата на нациите. Все пак безпристрастната статистика сочи, че Франция печели на „Сент Дьони“ през 2017 година с 4-0, а на следващата с 2-1. В споменатия мач през 2017 новият капитан на „петлите“ Килиан Мбапе бележи първият си гол за националния отбор. Тогава той е на 16 години и осем месеца. Но това са само любопитни подробности. 

Да минем към конкретния мач, който ще е повторен дебют за Роналд Куман начело на Нидерландия. Но някакви драстични промени в отбора не се очакват и героите от Катар ще продължат към Германия. Амбициите на Нидерландия винаги стигат до титла, а те я спечелиха точно на ЕВРО 1988 в Германия. Поне могат да мечтаят да ликуват с нея 36 години по-късно. И то начело с един от тогавашните шампиони Роналд Куман. В Катар Ван Гаал беше заложил на максимален прагматизъм и само късмета му изневери да стигне далеч. Куман няма успешната репутация на предшественика си и е много спорно колко далеч ще придвижи отбора. Но добрите футболисти са налични. Едно е напълно сигурно – неговата система е 3-4-3. Без да имат футболист с ореала на Кройф, Гулит, Ван Бастен, Бергкамп или самия Куман, футболисти като Ван Дайк, Де Лихт, Франки Де Йонг, Гакпо и най-вече Мемфис Депай не са за подценяване. Но определено им липсва наистина голямата личност. 

Дидие Дешан започва петия си цикъл, начело на петлите и досегашните му постижения са световна титла, финал в Катар, полуфинал и четвъртфинал на европейско. Треньор номер едно в цялата история на Франция. Тактиката е непроменима във вариант 4-3-3. Потенциалът е огромен, няма да ги има вратаря Лорис, защитника Варан и нападателите Бензема и Жиру. Но Франция има играчи за пет национални отбора. Идва времето на Коло Муани, братята Тюрам, Чаумени, Камавинга, Нкунку. И прогнозата е над 2,5 гола за 2,10 в efbet. Отбелязвам и фактът, че „Сент Дьони“ не е някаква непревземаема крепост и там с успех са си тръгвали Дания, Финландия, Хърватия, с равенства Босна, Турция, Украйна, Защо да не го направи и Нидерландия.