Мексико 1986: Ерата на Марадона и неговият божествен Мондиал

Пътят към Мексико

Световното първенство през 1986 г. се проведе между 31 май и 29 юни. Първоначално домакин трябваше да бъде Колумбия, но поради финансови затруднения страната се отказа от организацията, което позволи на Мексико да приеме световния футболен елит за втори път в историята си. Стадионите в страната станаха арена на едно от най-впечатляващите индивидуални представяния, записвани някога на спортен форум.

Развоят на турнира

Груповата фаза премина без големи изненади, с изключение на отпадането на полуфиналиста от Евро 1984 – Португалия, които изненадващо загубиха от Мароко. Унгария преживя тежки моменти, допускайки разгромно 0:6 от СССР и поражение от Франция, като единствената им утеха остана победата срещу Канада.

Бразилците, водени от Сократес, Зико и Карека, пристигнаха като фаворити, но приключението им приключи на четвъртфиналите. В епичен сблъсък срещу Франция в Гуадалахара, който мнозина нарекоха класика, бразилците загубиха след дузпи. Франция по-късно беше спряна по пътя към финала от Западна Германия, които спечелиха полуфинала с 2:0.

Ръката на Бог и магията на Марадона

Вторият полуфинал беше белязан от блясъка на Диего Марадона, който отбеляза два гола срещу Белгия. Светът обаче все още обсъждаше четвъртфиналния двубой срещу Англия. Там се случиха двата най-известни гола на Марадона: първият, реализиран с ръка, който той сам нарече „Ръката на Бог“, и вторият — шедьовър, при който той премина през половината английски състав, за да отбележи гол, останал в историята като най-красивия на световни първенства.

Финалният триумф

Във финала Аржентина поведе с 2:0 срещу Западна Германия, като Лотар Матеус бе натоварен със задачата да неутрализира Марадона. Въпреки това, германците изравниха до 2:2. Когато изглеждаше, че мачът отива към продължения, Марадона намери пролука в отбраната и изведе Хорхевежда Хорхе Буручага сам срещу вратаря, който оформи крайното 3:2. Аржентина бе на върха, а Марадона — коронясан за крал на футбола.

• Голмайстор на турнира: Гари Линекер (Англия) — 6 гола
• Треньор на шампионите: Карлос Биларду
• Състав на шампионите: Пумпидо, Батиста, Браун, Буручага, Кусиуфо, Марадона, Валдано, Енрике, Джусти, Олартикоечеа, Руджери, Ислас, Зелада, Алмирон, Бокини, Борги, Пасарела, Клаусен, Гаре, Паскули, Тапия, Тробиани
• Най-резултатен мач: Дания — Уругвай 6:1
• Общ брой голове: 132 (средно 2,54 на мач)
• Рекордна посещаемост: 114 600 зрители на финала (средно 46 020 на мач)